Винаги свързвам тези плодчета с летата при баба в с. Войсил.
Само там бях виждала бели и черни черници, който обожавах да похапвам направо от дървото.
Обичах историйте които баба разкаваше, за това как са гледали бубите, и как са получавали коприна.
От тях гъсенчиките които се хранеха с черничените листа не изглеждаха ужасни, а като малки рабтнички.
За сладко от черници не бях чувала, нито опитвала, до тази година, когато разбрах за благоприятното им въздействие върху организма.
И така за проба направих две бурканчета сладко.
2 чаени чаши изчистени и измити плодчета
1 чаена чаша захар
Сваряват се на бавен котлон докато се получи желаната гъстота.
