Класическа домашна лютеница

 Последните години изпробвах най различни варианти на лютеницата - печена, сурова, с мед и какви ли не алтернативни варианти.

Тази година се спрях на лютеницата, която си спомням от летата прекарани с баба, приготвена на огън и най- вкусна на филийки, преди още да влязла в бурканите.

12 кг червени чушки

4 кг слънчеви червени домати

2 суп. лъжици сол

1 чаена лъжичка захар

1 пакетче черен пипер

2 пакетчета кимион

350 мл. олио

Чушките се почистват, изпичат на жар

 обелват се и се смилат на ситно.

Доматите също се почистват и смилат на машинка.

Ето това се получава като количество от домати и чушки.

От тук нататък си пригответе 4 часа, здрав кръст и търпение.

Първо се изварява доматено пюре

Когато се количество се редуцира на половина, се добавя пюрето от чушки.

След 10-15 минути  бъркането започва без прекъсване

Цялата процедура по изваряване ми отне около 2 часа и 15 минути.

Малко преди да е готова, се добавят подправките и леко запърженото олио.

Готовата лютеница се разпределя в бурканчета и се стилиризират 15-20 минути.

Каквото и да правите- правете го с любов!

Лятна трапеза - за всеки по нещо

Има места където храната не е просто нещо което да засити апетита ти, а усещане!

Усещане за близост, за споделяне, за усмивки и за удовлетворение от положения труд.

Тази седмица, усещането за храна беше с най-пресните продукти от градината, най - топлите усмивки, малко дъжд, малко слънце и много емоции.

... а и си имам нов сач, чак от Троян и просто нямаше как да не го изпробвам.

 Обедната ни гощавка беше топла супа от домашна кокошка, на която не и трябват думи, защото цветът и говори сам по себе си.

Лютите чушчици  и пресния магданоз са просто задължителни!

А за прохладните вечери, огласени от песните на щурци -  мохито с прясна мента и малини!

Връщам се на сача, в които освен всички градински зеленчуци, на почит са най-вече тиквичките.

Този път имровизирах, като ги нарязах на кубчета предварително, овкусих с копър, чесън, малко балсамов оцет и сол.

Няколко свински гърдички  за благинака!

Докато в единия край на дървените въглища се приготвя сача, отстрани се кипрят патладжанчета и чушки за прясно кьополу.

Готов е - 

цветна палитра и наслада за всички сетива!

И почти накрая - една нестандартана следобедна комбинация на бял ром и портокол!

А царвичката - баба я вареше така, задължително и постилаше вътрешните листенца на дъното на тенджерата, така я правя и аз и ми е по-сладка от всяка друга, така съм научила и децата ми !

Златна, млечна и вкусна!