Има места където храната не е просто нещо което да засити апетита ти, а усещане!Усещане за близост, за споделяне, за усмивки и за удовлетворение от положения труд.
Тази седмица, усещането за храна беше с най-пресните продукти от градината, най - топлите усмивки, малко дъжд, малко слънце и много емоции.
... а и си имам нов сач, чак от Троян и просто нямаше как да не го изпробвам.
Обедната ни гощавка беше топла супа от домашна кокошка, на която не и трябват думи, защото цветът и говори сам по себе си.
Лютите чушчици и пресния магданоз са просто задължителни!
А за прохладните вечери, огласени от песните на щурци - мохито с прясна мента и малини!
Връщам се на сача, в които освен всички градински зеленчуци, на почит са най-вече тиквичките.Този път имровизирах, като ги нарязах на кубчета предварително, овкусих с копър, чесън, малко балсамов оцет и сол.
Няколко свински гърдички за благинака!
Докато в единия край на дървените въглища се приготвя сача, отстрани се кипрят патладжанчета и чушки за прясно кьополу.
Готов е -
цветна палитра и наслада за всички сетива!
И почти накрая - една нестандартана следобедна комбинация на бял ром и портокол!
А царвичката - баба я вареше така, задължително и постилаше вътрешните листенца на дъното на тенджерата, така я правя и аз и ми е по-сладка от всяка друга, така съм научила и децата ми !
Златна, млечна и вкусна!
Няма коментари:
Публикуване на коментар